13.04.2024 г., 12:33

Тумористично

419 0 0


Безсънните клепачи на човека

решил да стори някому добро, 
затварят се смирени със утеха, 
че може да заспива всяко зло. 
Заблудата е живо доказателство, 
че който има лоши намерения, 
съдбата ще го съди за предателство  
към Бога, дето дал му е рождение... 
Уви, на мъченика му се дава 
от мъката да черпи вдъхновение. 
Наум във ъгъла да страда 
и кротко да твори стихотворения... 
А после да живее по калъпа 
на сган от изродени нихилисти, 
събрали безлюбовие във плът, 
досущ като злокачествена киста! 
Да диша под словесната лaвина 
на чувства осъзнати и прозрения. 
Разпни го - да крещят, макар невинен 
от грешници да моли опрощение... 
Но даже и в привидния му страх, 
поетът не избира да мълчи. 
От гроба си дори би станал прав 
да каже всичко, дето ви боли... 
Недейте да се ровите за камъни! 
Мен с истини отдавна ме замерят. 
С тях вдигнах за невярващите храмове, 
поне да търсят Господ във неделя... 
А моите клепачи от тревогата 
склопят ли се в покой да ме заспиват, 
унасям се с надеждата, че в хората 
заблудата ми няма да е жива... 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
12.04.2024


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...