Твоето момиче
Твоето момиче отдавна си тръгна
и остави мен - лошата,
при теб да нощувам.
Твоето момиче отдавна порасна
и така сляпо вече не ти вярва.
А помниш ли как те обичаше?
Как до себе си силно те притискаше.
Как плачеше, щом те няма.
Знаеше, че я лъжеш,
но пак ти повярва!
Тя си отиде... и, вярвай ми,
няма да се върне.
Сега ще прекараш с мен нощта -
все пак дойде твоето време да страдаш.
Нима те е страх? Кажи!
Себе си видя в мойте очи.
Сега аз съм ти.
Сега аз ще лъжа, ще наранявам,
ще те убивам бавно, без да съжалявам.
И вината не е моя,
вината си ти.
Твоето момиче те обичаше,
но ти я пусна да си върви.
Тя си отиде и останах аз...
лошата - без жал, без душа.
© Калпазанка All rights reserved.
