...твоето Сърце
Искам лицето ти с пръсти да докосна,
косите черни да познаят светлината,
мислите сред плахост, болка, студ,
днес уверени да бъдат, докосващи...
... твоето Сърце.
Когато в Двореца ми от вечен мрак...
ти пристъпи плахо, ледът се разтопи.
Тишината днес разкъса със смеха си...
мракът в сива пепел се превърна...
и с дъха си ти отпрати го далеч от мен.
Към деня ме ти поведе, нямаше тъга,
в ръцете ти аз чувствах само топлина.
Дворецът с грохот се разпадаше зад нас,
но днес в Сърцето си ти нов ми съгради...
... този на вечна светлина.
косите черни да познаят светлината,
мислите сред плахост, болка, студ,
днес уверени да бъдат, докосващи...
... твоето Сърце.
Когато в Двореца ми от вечен мрак...
ти пристъпи плахо, ледът се разтопи.
Тишината днес разкъса със смеха си...
мракът в сива пепел се превърна...
и с дъха си ти отпрати го далеч от мен.
Към деня ме ти поведе, нямаше тъга,
в ръцете ти аз чувствах само топлина.
Дворецът с грохот се разпадаше зад нас,
но днес в Сърцето си ти нов ми съгради...
... този на вечна светлина.
© Пламен Йовчев All rights reserved.
