Твоето тихо мълчание
Твоето тихо мълчание
Здравей! Как е времето при теб?
При мен е същото и все така вали...
Не знаеш, а и как да знаеш?
Не сме се чували години!
Как си? Още ли с чувства си играеш?
Или минаха тези огньове,
които ти само ги можеш?
Още ли за някой мечтаеш,
който ще ти дава отрова,
а ти без да знаеш,
на други ще тровиш живота...
Не че се бъркам в лични пространства,
не ми е работа, съвсем не ми е.
Не че съм със зла памет,
просто имам склоност да помня.
Ето на, не съм броял дни, месеци,
ала помня, че години делят
последните разговори.
Не, не тъгувам вече по теб.
И не желая. И го мога някак.
Тагувам за това колко време ми взе,
от личните дни, твоето тихо мълчание.
И толко време в неизвестност
бях със себе си,
дали толкова може да понесе
твоето тихо мълчание...?
Здравей! Само да питам...
Конят намери, а къде ти е принца?
Не че позволяваш да питам,
но така добре ли заспиваш?
Здравей! Супер си значи...
Само било ти студено.
Пък уж при мен, дъждът изсипва рояци...
Е, хайде. Минаха минути.
Да не те задържам!
Сигурно скоро пак ще се чуем,
само след няколко години...
© А.А. All rights reserved.
