Твоите Очи...
Очите ти жадуваха да ги забравя...
Студени и безмилостни са те...
но тъй искрящи... чисти и красиви...
събудиха във мене онова...
да... точно то, наричат го... любов...
По-силна и от вятъра... от слънцето по-светла
и по-истинска от самата реалност...
Очите ти... две капки утринна роса,
се взираха във моите и сякаш молеха ги
да се затворят... и да изтрият този поглед... поглед,
пълен със надежда и любов... поглед,
който ти не познаваш и никога не си притежавала...
Уви, не те послушаха... стояха те отворени...
и дълго търсиха във теб това... да, същото, наречено любов...
и онзи поглед, който идва с него.... но безнадеждно бе...
И щом дойде момента, в който ги затворих...
бе вече прекалено късно...
Защото с цялата си прелест и сияние...
ти бе приела образа на моето сърце...
Финалът е много добър 
