Очите ти жадуваха да ги забравя...
Студени и безмилостни са те...
но тъй искрящи... чисти и красиви...
събудиха във мене онова...
да... точно то, наричат го... любов...
По-силна и от вятъра... от слънцето по-светла
и по-истинска от самата реалност...
Очите ти... две капки утринна роса,
се взираха във моите и сякаш молеха ги
да се затворят... и да изтрият този поглед... поглед,
пълен със надежда и любов... поглед,
който ти не познаваш и никога не си притежавала... ...