Творчески терзания
Поетът взря се мрачно в своя пъп,
презрял световните проблеми.
Бе, пука му на него за света,
с по-важни теми той ще се заеме!
Дали да сподели в стиха си днес
какво го мъчи в късна доба?
Да драсне две-три строфи, тъй, нощес,
че пак му стана зле от боба?
Добре, че содата бикарбонат
от газове все някак го спасява.
Поне не ще умре така, от глад,
със боба има шанс да оцелява.
Или пък за проклетата жена?
Не мине ден и нервите му пили,
че негова била единствено, вина,
кокошките, че вече не носùли?
Да можеше да пръжне три яйца!
И, замечтан, корема си поглади...
Късмет, че нямат засега деца,
че щеше да ги умори отглàди!
На метър вече сметките броѝ,
какво дължи, дори не изчислява.
Природата и тя не се смили -
или го друсне, или наводнява.
И покривът създава му проблем,
откакто скоро буря го отнесе.
Не вярва да помогнат някой ден,
от зор-замàн молба и той занесе.
Та, ей в таквиз неща му е умът,
ще сподели за своите проблеми.
Че нещо не вървял добре светът,
за туй на него хич не му и дреме!...
© Роберт All rights reserved.
