Jul 30, 2008, 11:14 AM

Твоя

  Poetry » Love
915 0 1

 

Ти поиска ме - и твоя бях,

оставяйки всички чувства и мечти.

Но да бъда себе си, съжалявам, не успях!

Аз научена съм да обичам. Истински!

 

Всяка вечер тялото ми притежаваш,

над него имаш пълна власт;

по дяволите, защо не осъзнаваш,

че така няма да има любов между нас?!?

 

Пред теб безсилна съм! Какво да сторя,

за да се почувствам отново Свободна?

Това кошмар ли е? С кого се боря?

В чии ръце сърцето ми попадна?

 

 

... сега душата ми е празна,

а някога имаше си име...

От болката и самотата вече е белязана,

да поплача с мъката си, остави ме...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...