Ти поиска ме - и твоя бях,

оставяйки всички чувства и мечти.

Но да бъда себе си, съжалявам, не успях!

Аз научена съм да обичам. Истински!

Всяка вечер тялото ми притежаваш,

над него имаш пълна власт;

по дяволите, защо не осъзнаваш,

че така няма да има любов между нас?!?

Пред теб безсилна съм! Какво да сторя,

за да се почувствам отново Свободна?

Това кошмар ли е? С кого се боря?

В чии ръце сърцето ми попадна?

... сега душата ми е празна,

а някога имаше си име...

От болката и самотата вече е белязана,

да поплача с мъката си, остави ме...