Jul 30, 2008, 11:14 AM

Твоя

  Poetry » Love
923 0 1

 

Ти поиска ме - и твоя бях,

оставяйки всички чувства и мечти.

Но да бъда себе си, съжалявам, не успях!

Аз научена съм да обичам. Истински!

 

Всяка вечер тялото ми притежаваш,

над него имаш пълна власт;

по дяволите, защо не осъзнаваш,

че така няма да има любов между нас?!?

 

Пред теб безсилна съм! Какво да сторя,

за да се почувствам отново Свободна?

Това кошмар ли е? С кого се боря?

В чии ръце сърцето ми попадна?

 

 

... сега душата ми е празна,

а някога имаше си име...

От болката и самотата вече е белязана,

да поплача с мъката си, остави ме...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...