Nov 19, 2008, 10:35 PM

Твоя

  Poetry » Love
823 0 6
Прелест си -
с дъха си те рисувам -
голо тяло
върху бял чаршаф...
очите ти притворени
са влажни,
канят ме
да вкуся грях,
плътта ти е отрова -
пия жадно пак и пак,
устните ми парят,
докоснали горещата ти гръд...
безсилна съм да се съпротивлявам,
вземи ме, твоя съм до смърт.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...