Jun 27, 2009, 8:00 PM

Твоя

  Poetry » Love
862 0 1

Вечер те целувам омаяна,

чакам с трепет да чуя

тежко милия ти глас.

И във възглавницата пухена

заключвам емоциите в нас.

Докосването ти нежно

разтапя ледовете в мен

и луната призрачна диктува

всяка дума -

почувствана, изкована от теб...

Юрганът сатенен

запечатва ласките ти за мен

сякаш не ден съм била твоя,

сякаш е наш не само този момент.

...

Аз ли съм страха ти, неоправдан

от поредното разочарование?

Аз ли съм мига,

минаващ без оправдание?

...

Пак нощ е!

Пак твоя съм без съмнение...

Пак нощ е!

Пак съм твоето опиянение...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Филт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...