Влизат ли влакове през твоя прозорец?
Устните търсят ли изгорели души?
Думите плачат или тихо говорят?
Мастилено-празната нощ ли сълзите суши?
Чуваш ли птичките - спомен за лято?
Или звукът се запълва в стоманени, сиви криле?
Липсва ли смях на дете, изведнъж в сълзи облято,
което плаче за теб, а мен не зове?
Хора ли викат под твоя прозорец,
днес скарани, а утре - добре?
Чу ли, пиано часът ни разтвори?
Всичко ли чуваш? А мен - защо не?
© Moon All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
