Твоя съм
Какво е да съм твоя, Господи?
Дали това, че няма в тъмнината
да се страхувам от тревожни мисли,
а с глас на вяра ще извикам светлината?!
Или пък щом във егото си се препъна,
Ти нежно ще ми подадеш ръка.
А после заедно ще тръгнем –
щастлив Баща със свойта дъщеря.
Или щом думи изговарям смъртоносни,
Ти ще поставиш пръст на устните ми в миг,
а после ще ми спомниш как успешно
да овладея този мой език.
Или щом наранят ме тежко, непосилно,
от Твоето сърце любов ще ми прелееш,
та всяка злоба и омраза аз във миг
със прошка и добро да овладея.
Прекрасно е да бъда твоя, Господи!
На всичко хубаво за мене Си начало.
Какво е да съм твоя? Просто е.
Разбрах – да ти се посветя изцяло.
© Галина Пенева All rights reserved.
