Твоят образ ме пленява
Когато мисълта ми, в плен на тежки дни,
не знай покой и пристан да намери,
и демонът на пътя ми шепти злини,
и час потаен зарът ще примери.
Тогава образът ти в мен изгрява сам,
като звезда във нощ сияйна.
Прогонва всяка сянка, всеки срам,
разкрива истината, скрита и потайна.
Не е във външност твоето богатство,
знам, нито в показност, която днес пленява.
А в онзи тих и скришен свят голям,
където погледът сърце предава.
Затуй те търся, взиращ се навън,
за да открия моя сбъднат сън.
© Бончо Бончев All rights reserved.
