Твоят образ ме пленява
Когато мисълта ми, в плен на тежки дни,
не знай покой и пристан да намери,
и демонът на пътя ми шепти злини,
и час потаен зарът ще примери.
Тогава образът ти в мен изгрява сам,
като звезда във нощ сияйна.
Прогонва всяка сянка, всеки срам,
разкрива истината, скрита и потайна.
Не е във външност твоето богатство,
знам, нито в показност, която днес пленява.
А в онзи тих и скришен свят голям,
където погледът сърце предава.
Затуй те търся, взиращ се навън,
за да открия моя сбъднат сън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бончо Бончев Всички права запазени
