Твоят подарък
Мечето диша, аз го усетих
вчера, късно, то оживя...
В прегръдка силна го вплетох
и навън заваля...
Вдишах неговият - твoй аромат,
и погалих го по меката главица.
Погледът му бе така познат,
и огледах се в него - "Кралица!"
То протегна пухени ръчички
и се сгуши миличко до мен.
Примигна с мънистени очички
и се усмихна по начин променен...
Мечето заговори тихо за тебе,
радва се, че с твоето име го наричам!
И как галя го нежно денем...
А аз му споделих колко те обичам!
И то ми напомни, че сега си с нея
и че, може би, си щастлив така!
Не питам повече, не смея...
Просто гушнах мечето и останах сама!
Посветено...
вчера, късно, то оживя...
В прегръдка силна го вплетох
и навън заваля...
Вдишах неговият - твoй аромат,
и погалих го по меката главица.
Погледът му бе така познат,
и огледах се в него - "Кралица!"
То протегна пухени ръчички
и се сгуши миличко до мен.
Примигна с мънистени очички
и се усмихна по начин променен...
Мечето заговори тихо за тебе,
радва се, че с твоето име го наричам!
И как галя го нежно денем...
А аз му споделих колко те обичам!
И то ми напомни, че сега си с нея
и че, може би, си щастлив така!
Не питам повече, не смея...
Просто гушнах мечето и останах сама!
Посветено...
© Златина Петрова All rights reserved.
