Като малка пчела
снощи в мойта глава
твоят повик „Ела!“
цяла вечер жужа.
Ти ми даваш ръка,
аз не ще съм сама
в непозната гора...
тишина и тъма...
Но дали е така?!
А пък може би Там
ни прегръща голям
син, любящ океан...
Не успях да заспя...
Този миг пожелан
в мисълта разгоря
много трепет и плам...
© Валентина Лозова All rights reserved.
Елена,
Нина,
благодаря!