Твоят страх
Страхът превзема те, убива те напълно,
чертите ти човешки се размиват,
очите ти неизразно немеят
и ти си сляп и тъжно се разстилаш.
Страхът чудовище създаде,
роди те за броени дни
и приласка те като гладен,
освирепял за сетните лъжи.
И слаб си, и изгубен си напълно,
развалина, която се смалява
и стъпките ти глухи се размазват
и стичат се унило по паважа.
Но аз не мога да те съжалявам
и сила няма да ти дам...
за първи път ще те накажа,
за първи път ще бъдеш сам.
И себе си сам ще убиваш,
и сам ще потъваш в мъгла,
и очите фалшиви ще криеш,
роден си със наведена глава.
© Силвия All rights reserved.
