Feb 11, 2008, 9:32 AM

Твоят страх 

  Poetry » Phylosophy
764 0 13

Страхът превзема те, убива те напълно,

чертите ти човешки се размиват,

очите ти неизразно немеят

и ти си сляп и тъжно се разстилаш.

 

 

Страхът чудовище създаде,

роди те за броени дни

и приласка те като гладен,

освирепял за сетните лъжи.

 

 

И слаб си, и изгубен си напълно,

развалина, която се смалява

и стъпките ти глухи се размазват

и стичат се унило по паважа.

 

 

Но аз не мога да те съжалявам

и сила няма да ти дам...

за първи път ще те накажа,

за първи път ще бъдеш сам.

 

 

И себе си сам ще убиваш,

и сам ще потъваш в мъгла,

и очите фалшиви ще криеш,

роден си със наведена глава.

© Силвия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??