Твоята жена
Твоята жена
Дали съм още твоята жена
или съм просто тъжна поетеса?
Мастилото е моята душа,
хартията - протритите завеси.
Във теб се търсих даже и насън,
а вчера ти открил си се във друга.
За всичко, що ще бъда и не съм,
затуй, че бях ти примерна съпруга -
повярвай ми, до грош ще си платя.
Започнах даже с лихви да изплащам
на бирника - проклетата съдба,
която се разхожда важно-важно.
Тя иска да живея в нищета,
без вярата, без спомени, без нищо!
Аз няма да си дам и любовта.
Живее ми се. Искам да обичам.
Затуй от днес ще тръгна по света,
ей тъй, без телефони и адреси!
И няма да съм твоята жена,
а само преродена поетеса.
© Яна All rights reserved.
