Твоята жена
Твоята жена
Дали съм още твоята жена
или съм просто тъжна поетеса?
Мастилото е моята душа,
хартията - протритите завеси.
Във теб се търсих даже и насън,
а вчера ти открил си се във друга.
За всичко, що ще бъда и не съм,
затуй, че бях ти примерна съпруга -
повярвай ми, до грош ще си платя.
Започнах даже с лихви да изплащам
на бирника - проклетата съдба,
която се разхожда важно-важно.
Тя иска да живея в нищета,
без вярата, без спомени, без нищо!
Аз няма да си дам и любовта.
Живее ми се. Искам да обичам.
Затуй от днес ще тръгна по света,
ей тъй, без телефони и адреси!
И няма да съм твоята жена,
а само преродена поетеса.
© Яна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Може да си "тъжна", но си много красива и надарена поетеса!!!
Поздрави!!! -
Докосна ме дълбоко!!!
-
Браво, Яна! Смайваш ме отново! Бъди!!!
-
Хубаво е , Янче! Поздрав!
-
Харесах. А за твоите 18 години пишеш страхотно. Браво, Яна. Много се радвам, когато прочета нещо смислено от толкова млад човек. Успех.
-
"Живее ми се. Искам да обичам." Да!
-
И аз харесах...
-
Никак не им е драго на нашите мъже да сме само поетеси, ама никак! Те си искат първо ракийката, салатката, чехлите, вестника, телевизията... и всичко останало. А поетеси ни се позволява да бъдем само насън. Много хубаво си го написала!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Елица
Теодора
Ивелина
Светла
Валентин
Дани
Ками
Благодаря, че сте тук.