Твоята жена
На глътки жадни всяка твоя дума
изпивам, а душата ми гори.
И устните откакто ги целуна
не спират да се молят „Продължи”!
Изследвай като обетована земя
с ръце от пламък всяка моя фибра,
открий ме както никой досега,
до край стигни. Аз повече не искам
да бъда остров в океан от самота,
сърцето да преглъща дните празни,
душата ми да скита в празнота.
Разбий отвътре страховете. Във талази
от страст ги превърни със любовта.
Не искам вече да съм празно нищо.
От днес ще бъда твоята жена!
© Биляна Битолска All rights reserved.
Всеки има свое виждане 