Твоята песен
Това е твоята песен,
това е моята обич,
изплакана до съвършенство,
разкъсана до изнемога.
За теб я нарекох - живата,
за теб я намразих - грешната,
облякох я, че е гола,
да не я гледат хората.
Това е твойто мълчание,
това са моите викове,
че ме ограби цялата,
а аз само пиша стихове.
Това са твойте неистини,
а аз премълчавах своите,
че не попита никога
къде я събирам болката.
Това е твойто безвремие
и твойта вечна несигурност,
че все не стига ти въздуха,
а аз живея недишайки,
че ще си нещо временно,
до вратата изпратено,
че мойто крехко безсилие
ще е отдавна забравено.
Сега си тръгни завинаги,
обърнат с гръб към очите ми,
че не успя да обичаш,
че не брои и сълзите ми.
Това е твоята песен,
това са моите стихове -
сега са натрапчива истина,
а утре ще са единствени.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
