Тя
ТЯ
Морето често се къпеше в очите й.
Слънцето обичаше да се оглежда във тях.
В сърцето й пееха птиците
на целия свят.
А листата й бяха щедри пендари.
Не плачеха, усмихваха се есен.
Когато слана ги попари –
запяваха най-щедрите си песни.
Пък кожата й – януарска зима,
изтъкана с бяла нежна прежда,
като снежинка палава, неуловима,
мечтана, но несбъдната надежда.
Докоснеш ли я – тя ще се стопи
и ще се превърне във сълза,
в която тичат незасветили звезди.
За да светнат, те усмивката й чакат.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
