Тя - стих: Любовна от purko59 (Ангел Веселинов)

2.12.2009 г., 2:03 ч.

Поезия » Любовна

606 0 3

ТЯ

Морето често се къпеше в очите й.

Слънцето обичаше да се оглежда във тях.

В сърцето й пееха птиците

на целия свят.

А листата й бяха щедри пендари.

Не плачеха, усмихваха се есен.

Когато слана ги попари –

запяваха най-щедрите си песни.

Пък кожата й – януарска зима,

изтъкана с бяла нежна прежда,

като снежинка палава, неуловима,

мечтана, но несбъдната надежда.

Докоснеш ли я – тя ще се стопи

и ще се превърне във сълза,

в която тичат незасветили звезди.

За да светнат, те усмивката й чакат.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.