Aug 6, 2007, 9:31 PM

Тя

  Poetry
858 0 1
Косата й е сякаш низ от слънчеви лъчи,
пламъчета страстни са нейните очи,
вечно зачервени - нейните страни,
стоят и наблюдават, над нейните устни алени, добри.

Тя има тяло на богиня,
на чувствата си не е робиня,
със сърце отворено за всеки,
не ще загине тя навеки.

Щом я зърнеш, в нея ще се влюбиш,
казвам ти, ума си ще загубиш.
Нейният глас всекиго опиянява,
ТЯ е жената, която никога не се забравя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....