Тя винаги се криеше сред ярка светлина,
проникваше в сърцата с лъчи от добрина.
Не правеше раздори, не търсеше кавга,
с появата си гонеше мъгливата тъга.
Обичаше да сменя хармония - със страст,
спокойствие със вихър - създаваше контраст.
Даряваше крила, без повод - ей така,
заплачеше ли някой - подаваше ръка.
Не всеки я допускаше до своята врата -
но тя бе търпелива и чакаше нощта,
когато самотата излиза пак на лов -
да я прегърне нежно - тя, чудото - любов!
© Теодора Петрова All rights reserved.