Усещах те самотна, неразбрана,
прикрила цветовете в теб.
А как копнееш да си разгадана,
без грам наложен ти стремеж!
Усмихваш се, а вътре в тебе
не спират да кънтят слова.
Разказват за безкрайни изневери
не плътски, а тези със душа.
Замлъкваш за пореден път самотна,
глъчта край теб е тишина.
И в тази джунгла невъзможна,
намираш кътче свобода.
© Весела Йотова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
