От далечни, извечни, от пра времена,
откогато рода ни човешки го има,
тя е светлата, нежна и крехка жена,
извисена от своята твърдост незрима.
Щом в скръбта си износи в утробата плод,
тя от грешница, вече е истински свята.
И създала с плътта си самия живот,
го откъсва от себе си – атом по атом…
После с бели, седефно-блестящи ръце,
го крепи с неприсъща за смъртните сила.
Подарява му обич и хляб, и сърце –
не дете, а изконния свят е родила! ...