FFortuna (Петя Павлова)
67 114
28.05.2023 г., 10:54 ч.  

Тя 

  Поезия » Друга
373 8 10

От далечни, извечни, от пра времена,

откогато рода ни човешки го има,

тя е светлата, нежна и крехка жена,

извисена от своята твърдост незрима.

 

Щом в скръбта си износи в утробата плод,

тя от грешница, вече е истински свята.

И създала с плътта си самия живот,

го откъсва от себе си – атом по атом…

 

После с бели, седефно-блестящи ръце,

го крепи с неприсъща за смъртните сила.

Подарява му обич и хляб, и сърце –

не дете, а изконния свят е родила!

 

А светът, като с ябълков цвят озарен,

я въздига над всяка неписана догма.

И макар е подвластна на земната тлен,

тя, посвоему малка, е равна на Бога.

© Петя Павлова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??