Тя
Тя – цялата е нежен стих.
И даже стихове издиша...
Съвсем случайно я открих.
Прилича ми на бяла мишка.
Гризе ми... скришом съвестта.
Дали на някой лошо сторих?
Простих ли всичко на света?
Или... От алчност се престорих?
Усмихнах ли се на деца
с боя... палтото ми залели?
Обикнах ли веднъж слънца,
над мен – така и не изгрели?
Как искам нещо да й дам...
Ръцете ми – греховно празни.
Ще скъсам цвете от вулкан.
И вярвам – Тя ще го опази.
Тя... цялата – ефирен вик
към Бог отправен. Тя – не мрази.
А всичко ценно – сбира в плик.
Там – снимки и любими фрази.
© Виолета All rights reserved.
