Тя
Тя е буен огън
с неугасващ пламък,
тя е звучно име
и чакан нощен зов,
скала гранитна,
от мрамора - отломък,
тя е нежно цвете
с отенък - розов.
Тя е пойна птица,
понесена в полет.
С грациозен бяг
препускаща сърна,
от косите нейни
лъха дъх на пролет.
Тя е бяла пяна
от морската вълна.
Тя е стръмен бряг
за нечии мечти,
светлинен лъч
за изгубените в мрака,
с неотразима светлина
в тъмнината свети,
надежда е голяма -
за всеки - кой я чака.
Тя е вятър,
галещ върховете
и прохлада носи
в летен зноен ден,
никога, пред никой
не прегъва коленете,
живота слави -
щом от Бог е даден.
Тя е сбор от нежност
и от мощна сила,
кога на пръсти стъпва
оставя пак следа,
енергията цяла
от земята тя е взела,
тя е свян и скромност
и ненапита е вода.
Тя е приказната фея
в мечтите детски,
изворът бълбукащ
с кристална чистота,
нейните ръце оставят
колоритни фрески,
тя е онзи пламък,
носещ живот и суета.
© Деси Шукадарова All rights reserved.
