desunka86 (Деси Шукадарова)
2 4
Nov 8, 2007, 2:59 PM

Тя 

  Poetry » Other
930 0 3

Тя е буен огън

с неугасващ пламък,

тя е звучно име

и чакан нощен зов,

скала гранитна,

от мрамора - отломък,

тя е нежно цвете

с отенък - розов.

 

Тя е пойна птица,

понесена в полет.

С грациозен бяг

препускаща сърна,

от косите нейни

лъха дъх на пролет.

Тя е бяла пяна

от морската вълна.

 

Тя е стръмен бряг

за нечии мечти,

светлинен лъч

за изгубените в мрака,

с неотразима светлина

в тъмнината свети,

надежда е голяма -

за всеки - кой я чака.

 

Тя е вятър,

галещ върховете

и прохлада носи

в летен зноен  ден,

никога, пред никой

не прегъва коленете,

живота слави -

щом от Бог е даден.

 

Тя е сбор от нежност

и от мощна сила,

кога на пръсти стъпва

оставя пак следа,

енергията цяла

от земята тя е взела,

тя е свян и скромност

и ненапита е вода.

 

Тя е приказната фея

в мечтите детски,

изворът бълбукащ

с кристална чистота,

нейните ръце оставят

колоритни фрески,

тя е онзи пламък,

носещ живот и суета.

© Деси Шукадарова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??