Тя, болката
Тя, болката, понякога трудно се открива,
опитва се в нас тя всичко да руши.
С пипала в душата всичко ни попива,
тогава търсим някой да ни утеши.
Нима безсилни сме да търсим изход,
така ли ще държим сърцето в тъга.
В нас аз виждам нейния произход,
светлина е нужна в душите - не утре, а сега.
Поискаме ли болката, ще я забравим,
защо е нужно да броим оставащите дни.
Душите си защо с обич не погалим,
тогава любовта дълбоко в нас ще се вклини…
В.Й., 29.04.2011 г.
© Васил Йотов All rights reserved.
