Тя е, Господи!
ТЯ Е, ГОСПОДИ!
Някой ден ще ти кажа за нея –
тя е стръкчето влажна трева,
тя е вятърче нощем на кея,
лятна рокличка в цвят синева,
тя е плисък на ято авлиги
из трептяща от пек мараня,
тя е страничка в моите книги,
дето все я дописвам в съня,
тя е зимна щуркиня в хамбара –
с нея чакаме топлия март,
тя е звън на момчешка китара
по алеята в тихия парк,
тя е облаче бяло над дюни,
тя е шепа от звездния прах,
аз за нея прописах и руни! –
недостоен – за Тебе, монах,
тя – снежец по пътеките лиси,
силует на Жена зад перде,
тя е всичко, което лети си,
и не може да се изяде! –
тя е всичко, което съм писал,
пеперудица в моя тих кеп...
Тя е, Господи, висшият смисъл! –
да живея със обич към Теб.
© Валери Станков All rights reserved.
