Тя, гордостта,
е лош съветник
и пречка да се примирим
със неизбежното и нежелано -
внезапно спираме на пътя,
без шанса пак да продължим!
Тя, гордостта,
е мост запален
между приятели добри -
забиваме кинжали-думи,
а после, раните си ближем
и загубите си броим!
Тя, гордостта,
е плащ, под който
душата ни уплашено трепти -
преглъща болки и обиди,
ридае, вместо да извика:
Ела!
Прощавам ти!
Прости!
© Ваня Иванова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Много ми хареса!