12.07.2009 г., 19:21

Тя, гордостта

1.5K 0 21

Тя, гордостта,

е лош съветник

и пречка да се примирим

със неизбежното и нежелано -

внезапно спираме на пътя,

без шанса пак да продължим!

 

Тя, гордостта,

е мост запален

между приятели добри -

забиваме кинжали-думи,

а после, раните си ближем

и загубите си броим!

 

Тя, гордостта,

е плащ, под който

душата ни уплашено трепти -

преглъща болки и обиди,

ридае, вместо да извика:

Ела!

     Прощавам ти!

                        Прости!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...