Тя (на която всичко се подчинява)
Понякога се уморявам от хората и от живота
и скривам се от всички във дълбоката душа.
Понякога заменям лудостта със мъдра кротост,
защото знам, че вечно съществува Тя.
Понякога разбивам всички планове за утре,
изхвърлям скъпи спомени като ненужна вещ.
Звънци ителефони в мигом се изключват,
смирено пред олтара Й запалвам златна свещ.
Понякога в няколко мига се сбира
и виждам, изтича животът ми цял.
Че идва на дните ми края, разбирам
и питам се: Как бих без Нея живял?
Понякога гоня празните мисли и чувства
и без да търся, Нея лесно намирам.
И виждам Я - Муза на всички изкуства.
Безкрайна е Тя, но в сърце се побира.
А колко е кратичко Нейното име!
Но времето сякаш е в нейната власт.
И даже в образа Свой триединен
Бог е в плен на таз луда страст.
© Пламен Рашков All rights reserved.
