Тя не е Пепеляшка
Тя не е Пепеляшка, макар да прилича на нея,
насред нечии думи, по-празни от счупени грънци.
Сред околните вещици нито една не е феята,
но със старата тиква все някак ще стигне до принца.
И ще хлътне в познатата приказка, вече изгубена,
/още много преди да изгуби онази пантофка/.
Чак когато признае на себе си колко е влюбена,
ще усети, че краят е друг. И че става неловко.
Ще запомни вкуса на последната винена глътка
/някой ден ще възкръсне във приказка или във песен/.
И понеже навреме, уви, ще си тръгне по пътя,
полунощ ще се спъне в пантофа на друга принцеса...
© Христина Мачикян All rights reserved.
