Тя праща гневни съобщения
Кармо!
Кармище!
Не се ли свърши, бе!
Толкова се надявах,
че ще ме пощадиш,
а ти:
"Давай!
Давай!
Давай!..."
До скършване.
Не се ли засити, бе,
ненаситнице,
да ме мъчиш!
Да ми вземаш
любимите същества,
на мига, в който
реша,
че ей го на,
де е лъча!
Ех, Кармище!
Толкова се надявах,
че наказанието ми
е простено,
а ти взе,
че прати оная,
здравата да ми бръкне
в душата
с остена
и
да бучка,
да бучка,
да бучка...
Да гори с главня
право в сърцето ми,
да превръща очите ми
в луковици,
цели в сол
от сълзите
на грешница!
Тази, лудата кучка,
Кармо,
"съвест" дето нарече!
Дето при всяко
нещастие
тутакси
ми изпраща
тревожeщи
съобщения:
"Възмездие е!
Възмездие е!
Възмездие е!..."
© Павлина Гатева All rights reserved.
