Тя, точно тя държи ръката ти страхливо,
знае вече коя съм аз...
постара се да забравиш мойто име.
Не прие, че те обичам,
не разбра какво за мен си ти,
една година след ъгъла надничах
и поемах пътя, по който тръгваш ти.
Сред сълзи проляти
и копнежи по невъзможната любов,
най-накрая аз намерих
твоята ръка, протегната със зов.
Знаех, че ме искаш ...