Тя...Ти... и Аз...
Тя, точно тя държи ръката ти страхливо,
знае вече коя съм аз...
постара се да забравиш мойто име.
Не прие, че те обичам,
не разбра какво за мен си ти,
една година след ъгъла надничах
и поемах пътя, по който тръгваш ти.
Сред сълзи проляти
и копнежи по невъзможната любов,
най-накрая аз намерих
твоята ръка, протегната със зов.
Знаех, че ме искаш
и не исках да узнавам
часа и рухването на тези дни...
в моите мисли бъдещето спираше,
а миналото в пропастта изгни.
Тя не издържа, сърцето и се пръсна,
от него текна злоба и отрова тъй горчива...
проправи път през слепотата
и започна бавно всичко в тебе да убива.
Исках да изтръгна и своето сърце,
пред теб да застана с кървавите си ръце,
да видиш колко чисто, искрено съм те обичала,
извори със сълзи за тебе съм пречиствала.
Опитваш се да не поглеждаш
там, където аз минавам,
само сянката отвесна от мене избледнява.
Със всеки жест разбирам колко много те е променила,
не си такъв човек...
не беше...
сега си само една стомана.
Днес по улицата тихо
вървите двама, прилепнали един до друг,
за един въпрос аз бих те спряла:
"Щастлив ли си... сбъдна ли мечтата за истинската си любов"...
© Ваня All rights reserved.
