Тя умее да влюбва мъжете в себе си
Тя умее да влюбва.
Почти до полуда.
Да захвърля, когато боли.
Всяка сутрин е ничия,
винаги чужда,
няма милост
към мъже и съдби.
Тя е стилна и истинска.
На тигрица прилича.
Стъпва леко,
но гази със замах.
Сто имена ù наричат,
мразят себе си, че е над тях.
Тези жени - черни вещици
недолюбени,
биле ли търсеха да я морят,
гроб ù копаха да я положат,
клада - да я горят.
Синеоката,
дето умее да влюбва мъжете в себе си,
си седеше с поредния
и пиеше ром.
Приписваха ù всички грехове на планетата,
а тя се разплака
за един паднал след дъжда
люляков клон.
© Наталия Божилова All rights reserved.
