Няма какво да ти дам,
промълвих аз!
Сърцето си оставих там,
където свърши всичко между нас!

Няма какво да ти дам,
промълви той,
сърцето си  допуснах да продам,
останах само с лика свой!

Тяло съм без дух,
усещам само дълбока рана...
Как искам да ме няма тук,
не съм способна да остана!

Остани, моля те...
Раната ти ще превържа,
длъжен съм да ти помогна с тези две ръце...
Дълга си към теб ще довърша!

Не искам да остана - извини ме...
Каквото и да стане сега, няма връщане назад...
Преди доста време с лика свой заблуди ме,
не искам да преживея отново онзи ад!

Убеждавам те, няма да стане така,
да пророниш за мене сълза...
аз няма да го позволя!

Защо е нужно - кажи?
Не искам да пия отрова!
От твоите измами, лъжи
сега съм с единия крак в гроба...

Безкраен беше онзи ден,
когато те се нараняваха отново и отново...
Но накрая в този свят, от мечти сътворен,
те решиха да започнат на ново!

С миналото беше свършено,
обичаха се - това им бе достатъчно!
И до сега няма нищо не довършено...
Няма между тях вече нищо мрачно!

Само любов - добре, че повярваха в нея!
Добре, че се върнаха
при онази вълшебна фея
и ада си в рай превърнаха!