Тяло за грях
Еретично
/Тяло за грях/
Всичко, което
душата поиска,
вече получи –
и гузно мълчи.
Гледа ме някак си
странно, изниско,
в лека усмивка
ме стрелка с очи…
Тялото скромно
с халата загръща
белези стари
и нови следи,
поглед смутено
от мене извръща –
чувствам, че страда,
но пак си мълчи.
Все за душата
бе всичко, признавам –
много ѝ дадох
и много простих,
тялото карах
без милост да страда –
нищо на него
аз не спестих.
А може би всеки
е тук, на Земята,
не заради своята
вечна душа.
За нея на воля
там, в небесата,
Бог отредил е
простор, светлина.
Може би дал е
телата ни тленни
с друга промисъл –
за земна любов,
за хляб и за вино,
за страстите бренни,
в сърцата – за радост,
в очите – за зов.
О, нищо от Бога
не бива излишно,
неправилно, грешно –
как късно прозрях!
Душата обгрижвам,
но моля се скришно
за ново прераждане
в тяло за грях.
© Венета All rights reserved.
