Тясно ми е вече в тази дреха,
наследена от прахта на всички спомени.
Хилави са дребните утехи,
всички слепи дни в надежди
са изронени.
И се лутам в път, без път,
звездите ме бодат в очите празни.
Няма почва под нозете ми изтръпнали.
Всеки сам е с тежкия си кръст,
разни кръстове
и хора разни.....
А малцина след Голгота са възкръснали... ...