Тясно ми е...
Тясно ми е вече в тази дреха,
наследена от прахта на всички спомени.
Хилави са дребните утехи,
всички слепи дни в надежди
са изронени.
И се лутам в път, без път,
звездите ме бодат в очите празни.
Няма почва под нозете ми изтръпнали.
Всеки сам е с тежкия си кръст,
разни кръстове
и хора разни.....
А малцина след Голгота са възкръснали...
Как се сипят престарелите ни заници,
ден след ден се прекатурват през телата ни.
Тъпчем в пазвите си кухи смешни надници
и приписваме си греховете
на децата ни.
А Земята се върти,
превърта ни из себе си -
в нашто сляпо и гранично триизмерие...
Ах,
с безумна болка
взирам се в сърцето си!
И се питам тихо,
вярата къде ми е...
наследена от прахта на всички спомени.
Хилави са дребните утехи,
всички слепи дни в надежди
са изронени.
И се лутам в път, без път,
звездите ме бодат в очите празни.
Няма почва под нозете ми изтръпнали.
Всеки сам е с тежкия си кръст,
разни кръстове
и хора разни.....
А малцина след Голгота са възкръснали...
Как се сипят престарелите ни заници,
ден след ден се прекатурват през телата ни.
Тъпчем в пазвите си кухи смешни надници
и приписваме си греховете
на децата ни.
А Земята се върти,
превърта ни из себе си -
в нашто сляпо и гранично триизмерие...
Ах,
с безумна болка
взирам се в сърцето си!
И се питам тихо,
вярата къде ми е...
© Катя All rights reserved.
