Тъга
Пролетта дойде мрачна и дъждовна,
понесла мъката на своите криле.
Приближи се, постави я пред мен.
и каза ми: ”Реши сега - накъде.”
Погледнах към небето потъмняло,
с надежда слънце да се появи,
а облак чер над мен стоеше
и тихо ронеше сълзи.
За теб, за мен, за любовта ни,
и за невъзможните мечти,
и за моментите неизживени,
и за скърбящите души.
Приведох се, подпрях глава
и заридах - оплаквах участта си.
Дарила ми сърце с любовен грях
и тъгата по отминалия празник.
© Йордан Малинов All rights reserved.
