Тъга
Жестоко е да бъдеш сам в дъжда.
Жестоко е да бъдеш в самота.
И да се сблъскваш с жестоката лъжа.
И да преглъщаш сълзите сама.
Но този свят е само за сълзи,
които рониш без дори да искаш.
Да молиш за малко топлина.
Когато няма кой да те прегърне.
Вървиш самотен по своя тъжен път,
Надеждата не си отива още.
Надяваш се, че може изведнъж.
Съдбата с радост да прегърнеш.
И искаш малко топлина.
Не много - само лекичко да се облегнеш.
На друго рамо, силно и добро,
което да поеме твоето бреме.
Вървиш сама и чакаш друго време,
което никога не ще дочакаш ти.
Защото времето е само за сълзи,
които вече няма как да ги изплачеш.
© Ана Ненчена All rights reserved.
