Дъждът вали си тихичко сега
и разказва с мъничко тъга,
за любовта между двама
и за болката им най-голяма!
Падат две парещи сълзи
оставяйки по душите им белези,
обричащи завинаги техните съдби
и водещи ги към безкрайните борби.
Белезите са незаличими
и на пръв поглед забележими.
Разкриват пред света,
колко болка има в любовта.
Дъждът вали си тихичко сега
и разказва с мъничко тъга,
как някога били са двама,
a сега следа от тях дори и няма!
© Desislava All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
