Dec 20, 2009, 12:55 AM

Тъга

  Poetry » Other
608 0 2

Целият свят струва ми се малък

да побере тъгата, разяждаща души.

Законът на съдбата ти печална -

щастливи са само другите, ти не си.

 

Скрит в кутийката си самота,

чакаш гостенка, убиваща тъгата.

Но тебе все не те намира любовта

и ти си тъжен... като дърво през зимата.

 

БОЛКА - огромното петно в душата ти.

Палиш ли сълзите си, за да се стоплиш с тях?

Хиляда тона глупаво мълчание

смачкват кръвожадно остатъка от теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сюзън Смърт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...