20 dic 2009, 0:55

Тъга

  Poesía » Otra
610 0 2

Целият свят струва ми се малък

да побере тъгата, разяждаща души.

Законът на съдбата ти печална -

щастливи са само другите, ти не си.

 

Скрит в кутийката си самота,

чакаш гостенка, убиваща тъгата.

Но тебе все не те намира любовта

и ти си тъжен... като дърво през зимата.

 

БОЛКА - огромното петно в душата ти.

Палиш ли сълзите си, за да се стоплиш с тях?

Хиляда тона глупаво мълчание

смачкват кръвожадно остатъка от теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сюзън Смърт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...