20 dic 2009, 0:55

Тъга

  Poesía » Otra
607 0 2

Целият свят струва ми се малък

да побере тъгата, разяждаща души.

Законът на съдбата ти печална -

щастливи са само другите, ти не си.

 

Скрит в кутийката си самота,

чакаш гостенка, убиваща тъгата.

Но тебе все не те намира любовта

и ти си тъжен... като дърво през зимата.

 

БОЛКА - огромното петно в душата ти.

Палиш ли сълзите си, за да се стоплиш с тях?

Хиляда тона глупаво мълчание

смачкват кръвожадно остатъка от теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сюзън Смърт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...