May 20, 2015, 8:14 PM

Тъга

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Мрачна нощ, поредна вечер.

Звезди и стонове далечни.

Пореден сблъсък, време вече.

И пак от крясъците вечни.

 

Омраза. Ярост. Синини.

И плач и стон далечен.

Легло. Разплакани очи.

И разказ тъжен, неизречен.

 

Самотни сълзи. Грозота.

Изритано и смачкано сърце.

И нова вечер, празнота.

Тъга, треперещи ръце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...