Тъжно дърветата
клони поклащат,
върбата приведена
в мрака ридае,
бавно очите ти,
пак ме изпращат,
дали ще се видим отново,
не зная!
Бисери чисти
от очите ми капят,
събираш ги с обич
в мъжката длан,
като лава горещи,
ръцете разтапят,
тъга те обсебва,
като гост нежелан.
© Валка All rights reserved.