Странно чувствам се и днес... отпаднала... жалка и самотна... може би съм в стрес... или в земя за мене непроходна... Няма накъде да се обърна... Винаги едно и също... Лица празни и бездушни... Обгърнато... и пусто... Треперя аз сама в мрака... Чакам някой да ме прегърне... Чакам някой, който... болката във щастие да преобърне. Защо говоря с недомлъвки... аз икам да ти кажа всичко... винаги опитвам да забравя... Но след малко се обръщам... Гледам как нагло се усмихваш... Няма ли във тебе милост... Забрави ли или притихваш... Напротив, мило... нямаш смелост... Докога за тебе ще тъгувам... На блян... мечти и сълзи ще робувам... Почти те забравих... още малко остана... ооо, повярвай, спомен не ще да оставя...