Jul 2, 2008, 8:03 AM

Тъга

  Poetry » Love
745 0 0

Самотен аз седя на брега,
самотен за мен е света.
Изпълнен с толкова болка, тъга,
желания и трепети за любовта.
Мечти, надежди, планове и желания
обзеха моята душа. Срещнах ли я аз,

питах се ден подир ден?
В един миг небето почервеня,
буря връхлетя, опустоши всичко,

що бе в моята душа.
Морето се разбушува и парче от мен откъсна,
ще открия ли тази липсваща част от моето сърце

и ще бъде ли то едно цяло?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юли All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...