Като мокро уплашено коте
тъгата се скри във очите ми,
когато ти си замина.
Без довиждане да ми кажеш,
без да изтъкнеш причина.
Една тишина апокалиптична
тогава се спусна над мене.
Не се разсъмна тогава,
луната залезе,
увехнаха слънчогледите.
Заваляха дъждове есенни.
Тъга беляза очите ми,
когато ти си замина.
© Ваня All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
